Реставраторите на мозайката от Голямата базилика като ювелири
Усилена работа кипи по възстановяването на блоковете от горния пласт, човешка ръка обработва всяко камъче
Почистването само на един от блоковете трае между 2 дни и седмица
За Базиликата вече се говори извън граница. Чуждестранни студенти кандидатстват за лятна практика на изключителния археологически обект
Стефка Георгиева
Макар Голяма базилика да бе зазимена през изминалите месеци, работата по обекта не стихва. Реставраторът Елена Кантарева и нейният екип продължиха усърдна работа дори през студените месеци. Горният пласт на мозайката бе преместен в ателие в подножието на Стария град, където реставраторите започнаха да връщат автентичния блясък на безценните артефакти. Сега се радват, че отново могат да работят на открито с идването на първите топли дни за сезона. В помещението, в което работихме бе тясно и съответно процесите по реставрация се случваха по-бавно, споделя Кантарева.
Посещавайки реставраторите, нашият екип освен, че видя как изглежда един напълно възстановен блок от археологията от VI-ти век, стана свидетел и на част от процедурите, на които бива подлагана самата мозайка.
Първият етап, след нейното вдигане и преместване, което премина още през септември миналата година, е почистването. Една от дамите, която е част от екипа, бе грабнала пароструйка в ръце и с телена четка почистваше деликатно фините камъчета. Тя сподели, че блокът, по който работи, го почиства за втори ден, но той е един от добре запазените части от археологията. Някои от тях биват почиствани по няколко пъти, а работата по тях продължава седмица, сподели ни красивата реставраторка.
След почистването, мозайката отива в ръцете на Димитър, който подрежда внимателно всяко едно камъче. Някои от античните късове са почти изцяло разрушени, а възстановяването им е фина и прецизна работа, и доста бавна, споделя ни той. Всъщност, той е нео като ювелир, който твори върху поредното си бижу. Работата му изисква часовникарска сръчност, завидно спокойствие и не малко артистизъм. След като камъчетата бъдат подредени по форма и цвят, както са били преди векове, върху тях се полага хоросан, който след втвърдяването си, придава здравина и устойчивост на късовете археология. След като той изсъхне, което се случва за различно време, в зависимост от метеорологичните условия, се изграждат и своеобразни стени около целия блок.
След като и тази част от реставрацията е готова, се изрязва метална мрежа със същата форма. Мрежата служи за заздравяване на археологичния блок, в който се излива пеноепоксидна смола. След изливането на смолата, тя увеличава обемът си между 2 и 3 пъти и по този начин, заедно с хоросана и металната мрежа, формират здрав гръб на мозаечния блок. След изсъхването на сместа, мозайката бива обръщана.
Тогава предстои финалното и почистване с фини уреди, които да отстранят дори най-дребните несъвършенства върху цветните и бели камъчета, за да ги върнат към античния им великолепен вид и да заблестят отново пред очите на бъдещите посетители на Голямата базилика.
Г-жа Кантарева сподели, че сега на ход на самия обект са общината и археолозите. През летния сезон отново ще се набират доброволци, които да помагат на специалистите на терен, а интерес има и то доста голям. До толкова голям, че е прехвърлил пределите на страната и чуждестранни студенти са кандидатствали за практика именно в Пловдив. Хората планират така свободното си време, че да дойдат тук и да се занимават с археологията като хоби, допълни другата дама от екипа реставратори.